Депутат от ПП поиска наказателна отговорност за публикации в онлайн медии
Журналистите да подписват всяка обява в медия и да носят наказателна отговорност за наличието й - това предложение е направила депутатката от " Продължаваме промяната " Антония Димитрова по време на съвещание на Комисията по просвета и медии на 19 януари в Народното събрание.
Димитрова се включва в полемика, която поражда в хода на разискването на бъдещите промени в Закона за радиото и малкия екран, и се оказва на сходна позиция и с " ИТН ", и с ГЕРБ.
Преди нея представителят на ГЕРБ Димитър Николов слага въпроса за какво страната контролира единствено радиата и малките екрани, а не и " другите информационни канали, онлайн медиите, платформите за видеосподеляне ".
" Свободата на словото изисква отговорност и мисля, че всички би трябвало да подходим оптимално отговорно ", споделя Николов и декларира, че подправените вести са " публичен зложелател номер едно сега ".
Председателят на Комисията Тошко Йорданов показва, че " има някои хрумвания " за оправянето с подправените вести.
" Сайтът ПИК може да напише, че съм изял баба си и аз няма кого да осъдя. Не, няма. И нормално създателят е незнаен ", споделя той и пробва да върне диалога назад към тематиката за Българска национална телевизия и БНР.
Следва обаче имитация на Антония Димитрова:
" Аз просто желаех да Ви допълня за това, което казахте – че всяка една медийна обява наложително би трябвало да има създател и той да носи отговорност за наличието, което се оповестява обществено, в това число наказателна. Защото сме очевидци по какъв начин се бълват всевъзможни вести, подправени вести, за което индивидът би трябвало да носи персонална, лична наказателна отговорност за това ", споделя тя.
Антония Димитрова е на 32 година, публицист е по специалност. Рабитла е две години като редактор в БНР - Радио Шумен и 5 години във вестник " Екип 7 " в Разград. Водач е на листата на Политическа партия в Шумен през ноември 2021 г.
Наказателната отговорност за клюки и обиди съществува и сега, а публицистите не се употребяват с имунитет против правосъдно гонене. По закон всеки издател на печатна или онлайн медия би трябвало да се заявява всяка година. Проблемът с досегашните опити за противопоставяне на подправените вести е в уеб страниците, които не са медийни издания и не следват условията на Закона за наложителното складиране. Законодателните начинания до момента обаче слагат и тях, и медиите под общ знаменател с планове за регулация.
На нейното предложение Йорданов още веднъж дава отговор, че " има концепция и ще я показа на съдружно равнище ". Тома Биков от ГЕРБ също се включва в диалога с поддръжка: " Проблемът е, че на един уебсайт, който няма притежател, няма по какъв начин да му кажеш да има създател и няма по какъв начин да накажеш създателя и притежателя, тъй като не знаеш нито кой е притежателят, нито създателят. То това е казусът. Иначе, несъмнено, всички сме за ".
Йорданов декларира, че с " казусът може да бъде избегнат с една законодателна смяна, която доста внезапно ще дисциплинира и уеб страниците, и малките екрани ".
Още през септември 2021 година в 46 Народно събрание групата на " ИТН " опита да прокара законови промени, в които имаше условие всяка медия да заявява освен кой е действителният й притежател (както в момента), само че и главния редактор като лице, което носи " публицистична отговорност за изявленията ".
В законопроекта им се споделя още, че " когато не е посочен или не може да бъде разпознат създател, за създател на обявата се смята основният редактор ".
Не е ясно дали Димитрова е съветвала позицията си с управлението на " Продължаваме промяната ". Не е ясно и дали Има Такъв Народ ще опита да внесе наново остарелия си план или ще бъде направено друго предложение.
В съдружното съглашение на ръководещото болшинство беше контрактувано само условно решение за смяна в Закона за радиото и малкия екран поради Българска национална телевизия и БНР, без да се залагат предварителни цели отвън това, че " промени би трябвало да има " и самодейността би трябвало да се основава на Стратегията за развиване на българската просвета.
Димитрова се включва в полемика, която поражда в хода на разискването на бъдещите промени в Закона за радиото и малкия екран, и се оказва на сходна позиция и с " ИТН ", и с ГЕРБ.
Преди нея представителят на ГЕРБ Димитър Николов слага въпроса за какво страната контролира единствено радиата и малките екрани, а не и " другите информационни канали, онлайн медиите, платформите за видеосподеляне ".
" Свободата на словото изисква отговорност и мисля, че всички би трябвало да подходим оптимално отговорно ", споделя Николов и декларира, че подправените вести са " публичен зложелател номер едно сега ".
Председателят на Комисията Тошко Йорданов показва, че " има някои хрумвания " за оправянето с подправените вести.
" Сайтът ПИК може да напише, че съм изял баба си и аз няма кого да осъдя. Не, няма. И нормално създателят е незнаен ", споделя той и пробва да върне диалога назад към тематиката за Българска национална телевизия и БНР.
Следва обаче имитация на Антония Димитрова:
" Аз просто желаех да Ви допълня за това, което казахте – че всяка една медийна обява наложително би трябвало да има създател и той да носи отговорност за наличието, което се оповестява обществено, в това число наказателна. Защото сме очевидци по какъв начин се бълват всевъзможни вести, подправени вести, за което индивидът би трябвало да носи персонална, лична наказателна отговорност за това ", споделя тя.
Антония Димитрова е на 32 година, публицист е по специалност. Рабитла е две години като редактор в БНР - Радио Шумен и 5 години във вестник " Екип 7 " в Разград. Водач е на листата на Политическа партия в Шумен през ноември 2021 г.
Наказателната отговорност за клюки и обиди съществува и сега, а публицистите не се употребяват с имунитет против правосъдно гонене. По закон всеки издател на печатна или онлайн медия би трябвало да се заявява всяка година. Проблемът с досегашните опити за противопоставяне на подправените вести е в уеб страниците, които не са медийни издания и не следват условията на Закона за наложителното складиране. Законодателните начинания до момента обаче слагат и тях, и медиите под общ знаменател с планове за регулация.
На нейното предложение Йорданов още веднъж дава отговор, че " има концепция и ще я показа на съдружно равнище ". Тома Биков от ГЕРБ също се включва в диалога с поддръжка: " Проблемът е, че на един уебсайт, който няма притежател, няма по какъв начин да му кажеш да има създател и няма по какъв начин да накажеш създателя и притежателя, тъй като не знаеш нито кой е притежателят, нито създателят. То това е казусът. Иначе, несъмнено, всички сме за ".
Йорданов декларира, че с " казусът може да бъде избегнат с една законодателна смяна, която доста внезапно ще дисциплинира и уеб страниците, и малките екрани ".
Още през септември 2021 година в 46 Народно събрание групата на " ИТН " опита да прокара законови промени, в които имаше условие всяка медия да заявява освен кой е действителният й притежател (както в момента), само че и главния редактор като лице, което носи " публицистична отговорност за изявленията ".
В законопроекта им се споделя още, че " когато не е посочен или не може да бъде разпознат създател, за създател на обявата се смята основният редактор ".
Не е ясно дали Димитрова е съветвала позицията си с управлението на " Продължаваме промяната ". Не е ясно и дали Има Такъв Народ ще опита да внесе наново остарелия си план или ще бъде направено друго предложение.
В съдружното съглашение на ръководещото болшинство беше контрактувано само условно решение за смяна в Закона за радиото и малкия екран поради Българска национална телевизия и БНР, без да се залагат предварителни цели отвън това, че " промени би трябвало да има " и самодейността би трябвало да се основава на Стратегията за развиване на българската просвета.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ